Изневярата е ситуация, която може да се случи във всяка партньорска връзка. Обикновено променя сериозно отношенията в двойката. Понякога води до прекратяване на тези отношения, друг път става системна ситуация от страна на единия партньор (или на двамата), а понякога служи като катализатор за издигане на отношенията на ново по-добро ниво.
Какво е изневярата? Нека да започнем, че всеки човек има различни разбирания за изневяра. За някои това е осъществен полов акт с друг човек, гледането на порно, плащането за секс, танците в скута, флиртуването с други мъже или жени, а за други, дори писането на съобщения, оставането в приятелски отношения с бивш партньор или поглеждането към друга жена или мъж е изневяра.
Почти никога тези граници не са ясно определени предварително между партньорите влизащи в отношения, което е разбираемо, имайки предвид, че почти никой, освен в отворените партньорства, не започва отношения с мисълта, че ще му изневерят или че той ще изневерява.
Във всички случаи, когато има изневяра е съпроводена с криза в партньорските отношения. Обикновено този, на когото са му изневерили го преживява много болезнено, като предателство и без да иска влиза в ролята на „добрата“ жертва, хвърляйки цялата отговорност за случилото се върху изневеряващия партньор, слагайки го в позицията на лошият и предателят. Шокът от изневярата задейства рептилния му мозък и отключвайки първична реакция: бой, бягство или замръзване. Някои просто остават на място не знаейки какво да правят в тази ситуация и често се правят, че нищо не е станало. Други искат да избягат по най-бързия начин от катаклизма и да върнат усещането си за контрол върху живота си прекратявайки веднага тези отношения, а трети влизат в бойна позиция и решават да отмъщават и да наказват, пасивно или активно, партньорът си, че им е причинил това. За изневеряващият партньор остава чувството за вина, вменяването за предателство, усещането, че е „лошия“ . Той също може да реагира по горе упоменатите начини, като замръзне затваряйки се в себе си, да си тръгне, след като му дойдат до гуша обвиненията от другата страна или да се „бие“ – започвайки да прехвърля вината за случилото се изцяло върху партньора си или пък да продължи напук да изневерява, с идеята, че така запазва контрола върху себе си.
Никоя от трите реакции не е конструктивна и здравословна, ако човек остане твърде дълго в някоя от тях. Нека погледнем по-голямата картина, абстрахирайки се от първоначалната реакция и да влезем в дълбочина на причините, които могат да стоят зад една изневяра.
От психологическа гледна точка причините за изневяра могат да бъдат:
1. Страх от близост – Ако дете е било отделено от родителите си по някаква причина, дори и за кратко, това може да е оставило голям отпечатък на болка в него. Като възрастен той или тя чрез изневерите се опитва да се предпази отново от тази болка, като не допуска достатъчно близо един партньор.
Начинът човек да продължи тук е като си даде ясна сметка за това и осъзнае, че вече е възрастен и може да понесе болката. Тя няма да е толкова страшна, както е била в детските очи. По този начин човек си дава право на щастие и възможност да изживее копнежите на сърцето си за близост, като спре да бяга и остане с един партньор.
2. Травматични преживявания в миналото – Болезнен минал опит без значение дали е от рожденото семейство или личен на човек. Такъв може да бъде изневяра от страна родител, при който детето става свидетел и приема, че това е правилният модел в отношенията. Или пък на него са му изневерили в предишна връзка и той се зарича повече да не допусне това, правейки същото, което са му причинили на него, опитвайки се да се предпази от болката.
При тази ситуация е добре човек да осъзнае травмите си и да намери начин да ги лекува. В днешно време има много методи и терапевти, чрез които може да стане това. Иска се само смелост и желание от страна на човек да се изправи пред не толкова лицеприятното минало.
3. Липса на собствена ценност и любов към себе си – Ако човек е израснал в токсична среда, без любов, с твърде контролиращи родители, без свобода за себеизява и т.н., като възрастен той не може да поставя здравословни граници и съответно често може да попада в любовни триъгълници, без значение дали е в ролята на любовник/- ца или в ролята на този, на който му изневеряват и не го ценят.
Попадайки в такива ситуации му се дава възможност да осъзнае това, да си даде сметка, че може да има и други начини за отношения и да започне да се цени повече.
4. Липса на удовлетвореност от връзката – При тази ситуация човек не е удовлетворен напълно от настоящата си връзка, но няма силата да постави темата пред партньора си. Тогава започва да търси нещо по-добро навън, но в същото време не смее да пусне настоящата връзка, поради различни причини – страх от самота, страх от неизвестността, липса на собствена ценност, страх за поемане на отговорност и др.
При тази причина, според мен, човек е най-добре да бъде на първо място честен със себе си – какво иска, за какво копнее, какво може да даде в едни отношения, не само какво иска да получи. След което да бъде честен и с партньора си, споделяйки всичко това в един искрен и открит разговор. Тогава може да се окаже, че партньорът също не е удовлетворен напълно от отношенията им и заедно да намерят решение как да променят статуквото и да издигнат партньорството си на ново, по-удовлетворяващо ниво и за двамата. Разбира се, може да се окаже, че няма как да сработят нещата между тях и е по-добре да се разделят. Така поне ще имат шанс да намерят партньор, с който да се чувстват напълно удовлетворени. Има един трик обаче тук – недостатъчността…Много е важно да се внимава с това, защото има хора, на които никога не им стига и те продължават да искат още и още, и не успяват да ценят това, което имат. (Разбира се и зад това стоят скрити причини, но за това друг път.) При такава ситуация никога няма да се почувстват истински удовлетворени, освен ако осъзнато не работят върху темата с недостатъчността.
5. Сексуална неудовлетвореност – Човек обича партньора си, но има сексуална неудовлетвореност и търси начин да задоволи своите сексуални потребности навън, без значение дали подбудите му са напълно егоистични или са продиктувани от желание да не създава неудобство и притеснение в човека, който обича.
И тук е важно да се поговори открито по темата с партньора. Тогава може заедно да посетят терапевт, да си направят констелация и да се търси решение за това, включително и да се разделят. Важното е решението да се вземе заедно, а не само единият спестявайки чувствата и емоциите си на другият.
6. Липса на любов – Отдавна любовта от страна на единия партньор или двамата е угаснала, но поради ред битови причини се остава в тези отношения, без да се прекратяват, но в същото време търсейки щастието си с трети човек. Например в името на децата ( това е голяма грешка според мен, защото децата усещат енергията на възрастните и единственото, което се случва на практика е, че те приемат този модел и като възрастни самите те няма да могат да си позволят да изживеят пълноценно партньорство, защото няма имат модел за това. Децата са по-спокойни и по-щастливи, когато родителите им са такива, без значение дали живеят заедно или не.), общи имоти и бизнес и др.
Най-доброто решение е раздяла. Няма друго без значение от оправданията, които си казват, за да не се случи това.
Трите фази за възстановяване:
1. Емоционална фаза – В тази фаза е също толкова важно, това което няма да направят партньорите, колкото и това, което ще направят. Тук е добре всеки от тях да осъзнае какви емоции бушуват вътре в него, както и помежду двамата. В този момент е важно да има спокойствие, за да се даде пространство за последващото осъзнаване и яснота.
2. Премисляне – Това е фазата, в която започват да се търсят причините за случилото се и всеки от партньорите каква роля е играл в тази ситуация. Всеки от тях да стигне до осъзнаване на своите 50% от отговорността, тъй като в една такава ситуация, отговорността винаги е по-равно. Разбирайки това, се променя гледната точка от случилото се и има голяма вероятност и емоциите да започват да затихват, давайки пространство на повече осъзнатост.
3. Ясна визия – Това е фазата, в която двамата партньори вземат решение дали ще се разделят или ще продължат заедно, като и в двата случаи тук е много важно да се включи любовта помежду им – дали настоящата или любовта от миналото помежду им.
Ако се разделят, всеки с неговата отговорност да продължи по пътя си давайки шанс да намери това, което иска и търси в друг партньор, взимайки уроците от случилото се със себе си, като в същото време си тръгва с любов и благодарност за изминалото време и споделеност с този му партньор. Само така има истински шанс за щастлива връзка с нов партньор. Иначе вероятността да се повтори същата ситуация и в новите отношения е много голяма.
Ако решат да останат заедно, е важно да предоговорят условията на партньорството, кой на какво държи в тази връзка, как да има баланс без никой от двамата да не прави твърде големи компромиси със себе си. Много е важно и двамата да са с ясното намерение, че искат да останат с този партньор и ще работят за възстановяването на отношенията им. Да оставят ситуацията с изневярата в миналото като поредното предизвикателство по пътя им и да продължат напред, поставяйки ново начало. За да преоткрият хармонията помежду им е важно двамата да възстановят доверието помежду си и повече да не се споменава за изневярата, включително и по време на караници.
От духовна гледна точка изневяра не съществува, тъй като всяка душа идва на Земята с нейният план за развитие и преживявания. Тя не е собственост на никой и никой няма право да предявява изисквания за моногамност от нея. Моногамията е измислена от църквата като ценност и тя няма нищо общо с Източникът (Бог, Вселената, Всичко, което е и каквото и друго име да го назовем). В миналото животите, които сме живели не са били толкова динамични, както сега и затова често в един живот сме имали партньорски отношения само с една душа. Уроците са се усвоявали бавно и постепенно. В днешно време обаче душите са взели да усвояват много повече уроци, планирали са много повече работа по изчистване на кармични връзки, както и изживяването на много повече различни опитности през призмата на партньорството в един живот. И тъй като времето на един земен живот не е много, понякога отработваме отношения с различни души едновременно.
Изневярата през погледа на семейните констелации:
1. Ако родителите са имали явни или скрити паралелни връзки в техния живот. Тогава детето се идентифицира с този трети партньор и привлича отношения в триъгълници в живота си.
2. Ако майката е била твърде въздействаща върху живота на детето си, особено, ако е момче. Порасналият мъж не може да се отдаде на друга жена, защото на едно енергийно ниво остава прекалено свързан с майка си и в ролята на дете, което му пречи да изгради партньорска връзка или пък постоянно бяга в други връзки с подсъзнателното желание да се освободи от майка си.
3. Когато момиче е било „принцесата на татко“, то израства с мъжкото възхищение и в последствие търси това възхищение в много мъже и не може да се отдаде само на един, което я поставя в невъзможност за връзка или отново в триъгълници.
4. Нарушаване на закона за даване и получаване – Ако единият партньор дава твърде много във връзката, без да получава реципрочно от другият, той се поставя в позиция на майка или баща за партньора си, а никой не иска да спи с майка си или баща си, затова този, който получава повече, си търси партньор навън.
5. Отсъстващ родител – Когато единият родител е бил отсъстващ – физически или емоционално от връзката си, често детето заема енергийно неговото място ставайки партньор на другия родител, като се опитва да го утеши с любовта си. При тази ситуация се получава вплитане на енергийно ниво и мястото за партньор на вече порасналото дете е заето от неговия родител. За да се получи връзка с истински партньор е необходимо да се освободи от това заплитане.
При ситуация с изневяра, ако искате да видите голямата картина и скритите причини, които стоят отзад, както и да излезете по най-зрелия и здравословен начин от нея, може да се възползвате от моите услуги.
